Макар че трябва да ме изоставиш,

щом твоята любов не е умряла,

не бързай, мила, да ме натъжаваш -

не говори ми още за раздяла.

Последна вечер - нека да намерим

отново мигове за ласки тайни.

А дойде ли раздяла в утро черно,

тогава капчица отрова дай ми.

Ще впия устни в устните ти меки

с отворени очи и с поглед предан ;

и в сладък унес ще заспя навеки

в лицето ти, в очите ти загледан.

Когато трябва да напусна гроба,

ще спомниш ти заспалия приятел,

живота му ще върнеш в късна доба,

самата ти дошла от небесата.

Ще ме положиш пак на бели скути,

ще ме обгърнеш с десница бледа,

а аз ще мисля : дрямал съм минути

в лицето ти, в очите ти загледан

                    - Адам Мицкевич